Иван Андреев Георгов ( болг. Иван Георгов ; р. 7 января 1862 , Велес — ум. 13 августа 1936 , София ) — болгарский философ , учёный , член Болгарской академии наук , один из основателей и первый ректор Македонского научного института, преподаватель Софийского университета Святого Климента Охридского , основоположник современной болгарской философии.

Биография

Родился 7 января 1860 в городе Велес в семье Андрея Георгова. В школу пошёл в своем родном городе, но в 1875 году отец отправил его в Вену , где в 1881 он закончил государственную школу, а в 1883 — колледж. Сразу же после этого был зачислен в Йенский университет для получения высшего образования.

После завершения университетского образования, переехал со своей семьёй, как и многие другие македонские болгары, в освобождённую от Османской империи Болгарию . В 1888 стал преподавателем философии и этики в Софийском университете и заместителем главы Министерства образования.

Работы

• «Материалы по упч на велешкия говор», София, 1904 г. в «Библиотека Струмски»
• «Материалы по нашето възраждане», публикувано в «Сборник народный умотворения, наука и книжнина», книга XXIV, София, 1908 г. в «Библиотека Струмски»
• «Die Bulgarische Nation und der Weltkrieg; Gesammelte Aufsätze», Берлин, 1918. в «Библиотека Струмски»
• «Что е съвест?» (1903);
• «Първите в начале езиковия плитка по самосъзнанието у децата» (1905);
• «История на философията. Том 1. Древна философия. Том 4. Новая философия до Канта. Част 1. Новая философия к Хобса.» (1925-1936);
• «La Question macédonienne» (1929).
• «Македонският въпрос чака своето разрешение» публикувано във-к «Македония», София, 11.X.1926 час
• «Ньойския договор за мир и английского парламент» статия вот проф. Иван Георгов публикувана и в сп. «Слънце», час. III, книга 6-7-8, София, 1921.
• «Какво и правым?», -в «Вардар», час. I, бр. 10, 13 декември 1911 г.
• Георговъ, Иванъ. Ролята на България въ всемирната война. София, Книги по фронту № 1. Издава Щабътъ на Дѣйствующата Армия, 1918.
• Георговъ, Иванъ. Днешното положение в Македонии под сръбска и гръцка власть и Обществото на народитѣ. София, Македонска библиотека № 3, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Печатница П. Глушковъ, 1925.

Источники

• Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т. 1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколы вот конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 126.
• Македония — история и политическа съдба, Том II, ИК Знания, София, 1998, стр. 51, 59.
• Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 114.
• Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 - 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр 115.
• Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 3, Български библиографски институт „Илы Пэлин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 55.
• Энциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981, стр 85.
• Энциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр 204.
• Тодоров Добрин, , Годишник на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рыльский“, то 49, св. IV, Хуманитарни и стопански науки, 2006.